А?

Да се чувстваш толкова объркан, че чак да имаш нужда от разговор. До такава степен затъпял, че да се чувстваш непълноцен, кастриран. На хората им писна другите като тях да се правят, че им съчувстват, че ги разбират. И това ги влудява. Мразят някой да е като тях, мразят някой да им казва, че са недостойни, мразят някой да оспорва решението им, мразят някой да сгромолясва мечтите им посред пътя им... Да се чувстваш така, сякаш нещото е нищо, сякаш го няма, сякаш вървиш по път от въздух, ядеш кора от диня и не усещаш дори горчивината, ужаса, погнуса... Да се чувстваш тотално отделен, тотално отдалечен по своя собствена воля, да се чувстваш странно без никаква причина, да мислиш, че си тъжен, когато ти е безразлично, да се оглеждаш страхливо наляво и надясно, да кихаш безшумно, да стъпваш на пръсти...Това е то-НИЩО... :/