My little world...

И ето това е моят малък свят-свят на мълчание,на недоизречени думи,на отчаяни погледи,изпълнени с желание.Свят на много мечти,фантазии и образи,на тъга,отчаяние и мъка,на любов.Този малък мой свят,в който всеки е добре дошъл,стига да иска да влезе и да открие моите тайни,най-дълбоките кътчета на душата ми и най-съкровените ми желания.Но дали някой иска да проникне в света ми,дали иска,откривайки ме,да покаже себе си?Дали ще устои на изкушение,само,за да не се разкрие?Дали е толкова алчен?Или уплашен,че ще използвам тайните му срещу него?Никой не знае.аз съм отворена книга,готова да бъда прочетена,вдъхваща доверие.Да,но защо никой не се осмелява да пристъпи в дебрите на моя малък свят?Гордост и високомерие?Страх?Къде е всичкото доверие?Къде са чувствата,с които сте създадени?Чувствата,с които сте се появили на бял свят.Чувствата,които предизвикват едно малко чудо.Тези чувства,дълбоко закопани във вас,желаещи да изникнат отвън.Защо ги задушавате?Защо пречите на света да ви опознае такива,каквито сте?Човешки същества,създадени с любов.Къде е всичката любов?Защо хората общуват,само,за да поискат нещо един от друг?Защо?Защо никой няма да потропа на вратата на съседа си,за да му връчи скромен подарък от сърце?Или дори да го прегърне?Защо тази чиста,човешка любов,е заместена от арогантност и лицемерие?Защо?Един-единствен въпрос кънти в главата ми и буди възмущение и огорчение от света,в който живеем.как може да видиш страдащ човек на пътя и да го подминеш арогантно?Не,ти не си човек!Ти нямаш правото да използваш названието ти,дадено от Бога,нямаш основание да се наричаш Негово подобие!Огледайте се около себе си!Не желаете ли да промените тази жегваща липса на любов?Не желаете ли да поръсите малко положителни чувства сред хората?Да ги накарате да се усмихнат,да искат да пеят и да се радват на самото си съществуване.Не желаете ли да видите искрена усмивка на лицето дори на стар враг?Или предпочитате невинни детски сълзи да се леят?Сами решете.Сами избирате как да живеете,просто решете!Не искате ли да се радвате,че сте успели да накарате някой да е щастлив?Не искате ли всички да сме щастливи?Или за вас е по-важно вие да сте щастливи,а другите каквото могат да правят?Защо всички трябва да се облицоваме с лъжи,гняв.отчаяние,мрак и горделивост?не можем ли да покажем истинската си същност,та дори това да е една изморена,стара душа,наситена със скрита любов?Не можем ли просто да се обичаме безкористно?Да бъдем едно цяло.Да споделяме храната,мечтите си,надеждите?За този половин час аз се опитах да вселя малко любов в душите ви.Не знам дали успях,но искрено се надявам да е така.