Дали? И защо. Когато потъваме, потъваме заедно поне. Дано само не загинем ското. Една разбита, но мислеща душа. Усилено и упорито тъпче на едно място, но доникъде не стига. Точно така. А тъжното е, че почти нищо не се променя. Въздъхна за сетен път в онзи мрачен ден и не вдигна повеч поглед от земята.
***
"Това място те кара да се влюбиш в него." И когато се влюбиш, трудно го разлюбваш и боли, боли, когато те ръчка и гризе отвътре с причина. Защото вината е по-силна и от любовта.
***
Все пак слънцето винаги изгрява отново. И отново. Докато един ден гасне само за теб. Но има време.
***
Тежко е някак. И сиво. Непосилно. Апатично. Отчуждено. Почти безразлично, стига да не бе гневът. Гняв и безпомощност. Гърч сред нищото. Една красота дава надежда и я погасява едновременно. И неизбежно. Тежко е някак.
***
С хапването идва и щастието.
***
Ядът. И тегавостта. И съпричастността. И страданието като цяло и изобщо. Тъгата и мрачността. Тъжност. Всичко си отива безвъзвратно и завинаги. Губим смисъла. И не се и опитваме да го намерим.
***
Начинът, по който си мием ръцете. И неволните мъненки тикове. И всичко изобщо, което ни издава, че сме самите ние, а не някой друг. Прекалено малко. Никога нищо не е достатъчно и алчността на хората е безгранична.
***
Някак не е добре. Когато прямостта е прекалено остра, а чувствата не достигат целта си. Когато сълзите изглеждат безпричинни и сякаш няма смисъл да бъдат проливани. Когато гневът надделява над всяко кротко и смирено чувство и злобата се лее върху всички. Идилия просто.
***
Колко много бяс и безпомощност. Просто няма какво да се направи.
***
Спрялост. Вина. Почти. Тъга мъненко. Топлинка чудесна, дори и без най-желаното. Собственическо чувство. Желанието все още гори, прогаря и прави лошо. Но най-лошото отмина, тъй че си оставаме с желанието.
***
Тъжно е. Тъжно е някак и наистина. Защото нищо не се променя. И остава същото. Каквото не е чудесно да бъде. Стисна очи, преглътна горчивината, пък се обърна към стената и заспа. свила се на кълбо. Пренебрегвайки жестокия свят.
18.7.10
Друго място. Други хора. Друг живот. Близалки и фалш, критицизъм и лицемерие, пошлост и покой. Всичко. Заедно. Около нея. В нея. Навсякъде. Почувства неприятния ритъм в гърлото си. Екзорсисти. Линчуване. Геноцид. Абе смърт изобщо. На земята-зелена купчина плат. Шум. Шум. "Ужас," помисли си тя. "Умрях." Но не бе. Все още. Кривост. Тегавост. Анти-кеф.
***
Движение някъде отвън. Стрес. Бягащи хора. Виещи се пламъци. Уви, сън. Всички са живи и здрави.
***
Нов ден. Позната обстановка, познати чаршафи. Уют. Нейната стая. Но малко по-различно. Защото не е същото. Никога. Но се налага.
***
Те вероятно наистина обичат да пътуват с лодката. Мънкане и криви усмивки. Нетърпение и почти ентусиазъм. Много хладен ден. Необичайно почти. Но няма страшно. Вечното слънце все пак ще ни умори. Ангелски хор. Ала не. Никога. Не е било и няма да бъде. Защото пет.
***
Усмивки и сини очи. Смях. Радост почти. Блясък в сумрака на уморената ѝ мисъл. Отмора, глътка студено пиво в жежкото лято. Красота и щастие. Почти, почти. Само мъничко още и кривотата ще бъде добра.
***
Цел. Неосъществима. И още толкова. По още толкова. Пълен провал. Но никога. Защото опит не е имало.
***
Въздъхна и отгърна страницата. Вдигна очи към слънцето и почти се усмихна. Почти, де.
***
Красота. И в небето, и в пръстта. Даже дори и в хората. Нормални хора, внасящи спокойствие във всичко изобщо. Защото са познати и удобни.
***
Някаква светлина. Истинска такава. Мека и топла. Неугасваща. Огнена. Красива. Малко болезнена. Но си каза "Трай бабо за хубост," и се кротна. И такива работи се случват. Притвори очи и замърка.
***
Защото такъв е животът. Сеир и хляб. Метафорично. А иначе-полуфинали и джобове с горчица и кетчуп. Месо може би ще има. Ако не си вегетарианец, разбира се. Опашката е дълга, но в крайна сметка всички ще намажем.
***
Усеща се предполагаем край. "Все ще се случи нещо грешно," рече си с горчива усмивка и мъненко надежда в очите. Понякога и така се случва. Дните се нижат. Колкото по-бавно, толкова по-чудесно. Сладост се лее из въздухда. Загрижност, смях, усмивки. (:
***
Движение някъде отвън. Стрес. Бягащи хора. Виещи се пламъци. Уви, сън. Всички са живи и здрави.
***
Нов ден. Позната обстановка, познати чаршафи. Уют. Нейната стая. Но малко по-различно. Защото не е същото. Никога. Но се налага.
***
Те вероятно наистина обичат да пътуват с лодката. Мънкане и криви усмивки. Нетърпение и почти ентусиазъм. Много хладен ден. Необичайно почти. Но няма страшно. Вечното слънце все пак ще ни умори. Ангелски хор. Ала не. Никога. Не е било и няма да бъде. Защото пет.
***
Усмивки и сини очи. Смях. Радост почти. Блясък в сумрака на уморената ѝ мисъл. Отмора, глътка студено пиво в жежкото лято. Красота и щастие. Почти, почти. Само мъничко още и кривотата ще бъде добра.
***
Цел. Неосъществима. И още толкова. По още толкова. Пълен провал. Но никога. Защото опит не е имало.
***
Въздъхна и отгърна страницата. Вдигна очи към слънцето и почти се усмихна. Почти, де.
***
Красота. И в небето, и в пръстта. Даже дори и в хората. Нормални хора, внасящи спокойствие във всичко изобщо. Защото са познати и удобни.
***
Някаква светлина. Истинска такава. Мека и топла. Неугасваща. Огнена. Красива. Малко болезнена. Но си каза "Трай бабо за хубост," и се кротна. И такива работи се случват. Притвори очи и замърка.
***
Защото такъв е животът. Сеир и хляб. Метафорично. А иначе-полуфинали и джобове с горчица и кетчуп. Месо може би ще има. Ако не си вегетарианец, разбира се. Опашката е дълга, но в крайна сметка всички ще намажем.
***
Усеща се предполагаем край. "Все ще се случи нещо грешно," рече си с горчива усмивка и мъненко надежда в очите. Понякога и така се случва. Дните се нижат. Колкото по-бавно, толкова по-чудесно. Сладост се лее из въздухда. Загрижност, смях, усмивки. (:
Абонамент за:
Публикации (Atom)