18.7.10

Дали? И защо. Когато потъваме, потъваме заедно поне. Дано само не загинем ското. Една разбита, но мислеща душа. Усилено и упорито тъпче на едно място, но доникъде не стига. Точно така. А тъжното е, че почти нищо не се променя. Въздъхна за сетен път в онзи мрачен ден и не вдигна повеч поглед от земята.

***

"Това място те кара да се влюбиш в него." И когато се влюбиш, трудно го разлюбваш и боли, боли, когато те ръчка и гризе отвътре с причина. Защото вината е по-силна и от любовта.

***

Все пак слънцето винаги изгрява отново. И отново. Докато един ден гасне само за теб. Но има време.

***

Тежко е някак. И сиво. Непосилно. Апатично. Отчуждено. Почти безразлично, стига да не бе гневът. Гняв и безпомощност. Гърч сред нищото. Една красота дава надежда и я погасява едновременно. И неизбежно. Тежко е някак.

***

С хапването идва и щастието.

***

Ядът. И тегавостта. И съпричастността. И страданието като цяло и изобщо. Тъгата и мрачността. Тъжност. Всичко си отива безвъзвратно и завинаги. Губим смисъла. И не се и опитваме да го намерим.

***

Начинът, по който си мием ръцете. И неволните мъненки тикове. И всичко изобщо, което ни издава, че сме самите ние, а не някой друг. Прекалено малко. Никога нищо не е достатъчно и алчността на хората е безгранична.

***

Някак не е добре. Когато прямостта е прекалено остра, а чувствата не достигат целта си. Когато сълзите изглеждат безпричинни и сякаш няма смисъл да бъдат проливани. Когато гневът надделява над всяко кротко и смирено чувство и злобата се лее върху всички. Идилия просто.

***

Колко много бяс и безпомощност. Просто няма какво да се направи.

***

Спрялост. Вина. Почти. Тъга мъненко. Топлинка чудесна, дори и без най-желаното. Собственическо чувство. Желанието все още гори, прогаря и прави лошо. Но най-лошото отмина, тъй че си оставаме с желанието.

***

Тъжно е. Тъжно е някак и наистина. Защото нищо не се променя. И остава същото. Каквото не е чудесно да бъде. Стисна очи, преглътна горчивината, пък се обърна към стената и заспа. свила се на кълбо. Пренебрегвайки жестокия свят.

Няма коментари: