В дни като тези... Но какво пък означава такива дни. Няма такива дни, във всеки момент от всеки ден можеш да се почувстваш всякак. Пък даже е нощ. Не, не, че е някаква голяма работа, ама знае ли човек кога е важно това, дето се случва в него, докато се случва? Не знае. Че защо? Защото не умее да се погледне отстрани. Или пък умее? Умее ли? Ти ми кажи. А, не, не мога, аз с такива работи не се занимавам. Изключваме машината и се отдръпваме от нея, сякаш голяма каша се е получила. Пък може и да се е получила. Само дето не бавната машина се е повредила или нещо такова, а то било аз - аз, да. Не се притеснявай, и аз се оправя. Гайка тук, болт там, изправяме железата и върви отлично. Жалко само дето.. дето какво? Ами дето продадохме резервните части. Аз откъде да знам, че пак ще я използваме, че ще е годна за употреба и какво ли още не. Ами как да знаеш, като не смееш да помислиш малко, не, няма как да знаеш. Ето виж, сега работи. Работи ами, глупости, след минута-две пак няма да работи. Нека не се караме заради една машина пък сега, мога по всяко време да я изключа. Ето виж - изключвам я. Брей, сега пък не иска да се включи. Знаех си аз, че не напразно продадох тези части. Вдъхновяват ли те разни личности? Вдъхновяват ме понякога да си върша добре работата. А от музика разбираш ли? Нищичко, дори не танцувам. Странна работа, а? Да, странна, дори не танцувам. Ами ти? Ти танцуваш ли? Понякога танцувам, ала и аз не знам кога. Имаше някакво условие. Може би тъмнина или самота. Глупости, тъмнина или самота, не беше това. Нещо друго. Спомням си танци, какъв беше случаят... Стени няма, голи хора развихрени, огън, а пък каква луна се облещила. Някой вие само наужким, в тази гора вълци няма. Обичам те. Брей, не са се случвали в мен мисли по този въпрос, но като че ли и при мен е валидно. Пък ако ще и за теб. Даже не пък ако ще, ами даже първо за теб, че си най-близо, пък после и за всичко. Брей, даже и за този под, на който седя. Обичам те, под. И аз те обичам. Да излезем, казваш, хм? Обичам те и без луна.