Ох, боли...

И сега съм болна, пия чайче, вероятно ще се възстановя за ден-два. С моя организъм шега не бива, ей! Абе да, бе. То всички вероятно си мислят така и после-хоп, взели, че умрели. Anyway. Някак пак започвам да споря със себе си, защото едната ми страна е някаква нормална и си пие чайчето, а всичките неизброими останали мои лица просто искат да тръгнат на пътешествие към Крин или Абарат. Ау, адската болка в главата, докато слизам по стълбите. Може би всички мои недотам разумни егота от разумна гледна точка ще си останат мирни и никакви пътешествия в търсене на избавлението на цял Крин или изнамирането на онази хубава принцеса...ех, те ще почакат. Сега си оставам с чайчето, ужасното главоболие, паренето в носа и очите и всичките ми там болки по кокали и други такива.