БУУУУМ! Избухва главата ми като балон, пълен с вода. И всичките зли, тегави и грозни мисли се разпиляват по стените и се стичат бавно надолу, образувайки локвички помия в ъглите на стаята. БУУУМ! Втори път. Откъде намираш толкова гнусотия, която да разпръснеш навсякъде? Откъде ми кажи. Не те разбирам. Сега вземи метла и лопата и посъбери остатъците от това, което беше твоя глава, ум, его и съзнание. Но за какво ти е то всъщност? Съществувай сама без себе си, остави това, което не ти трябва на пода, нека гние и се разлага, докато не намериш нещо по-добро, с което да го замениш. Чувството на изоставеност, онова там, което расте и се заражда и расте още повече, защото му е предоставена благата възможност да процъфтява и да става зло и агресивно. Няма как да го усмириш, изчакай го да премине, не му обръщай особено много внимание. Не му давай да разбира, че се гърчиш, че виеш от злоба и мъка, от омраза и гняв, че ти се иска да разкъсаш себе си на милиони парченца, не му давай тази възможност. Стой, спри се. Недей да бъдеш зла. Недей да бъдеш тъжна. Признай своето поражение, отдай му нужните почести, а след това заспи кротко, свита на топка в своето чудесно леговище и нека сълзи не обливат лицето ти, защото са ненужни. Гърчи се няколко часа, докато намериш своя мир, а след това забрави какво се е случило и изтрий злобата от лицето си. Поеми глътка чист въздух. Не създавай сама своето собствено поражение. О, моля те, недей. Единственият Бог съм аз и на Него се моля.

шшш, дори не казвай нищо, не бих го обсъждала (:

Дръж. Дръж ги здраво. И двете. С двете ръце. Прегънати леко, излизащи пред кутретата, стегнато. Малко по-стегнато. Сега затегни хвата около тялото му. Дръж се здраво, за да не паднеш. Сега препускай. Препускай колкото дъх имаш. Колкото дъх има животът под теб. Препускай, докато вятърът изсуши влагата по лицето ти, сълзите и потта ти. Препускай, докато усетиш умората да те поваля, докато паднеш от гърба на коня, докато не е останала капка сила или злост в тялото ти. Препускай още, още, колкото можеш, не се предавай. Не се предавай, докато последните капки отчаяние не са се изцедили. След това легни на тревата, отпусни се, разстели косите си, слушай тежкото дишане на животното, дай му ябълка-две, успокой го. Когато и умората премине, стани, сплети косата си и ходи гордо. Гордо с лек оттенък на агресия. Агресия, която би могла да бъде отприщена всеки момент и да потроши толкова много дълго градени ценни вещи. Или може би не само вещи. Ходи така, сякаш "целият свят работи за теб". Ходи с високо вирната глава, гледай с презрение, унищожителна омраза, показвай само сянката на разрушителната си злоба, за да не бъде прекалено плашещо. Увий се хубаво в студенина и злост, не показвай себе си извън тази обвивка. Мушни се хубавко вътре, но не пускай климатика, защото инак ще се стоплиш и безчувствената ти повърхнина би могла да се разтопи. Не разкривай себе си, дръж се здраво.