БУУУУМ! Избухва главата ми като балон, пълен с вода. И всичките зли, тегави и грозни мисли се разпиляват по стените и се стичат бавно надолу, образувайки локвички помия в ъглите на стаята. БУУУМ! Втори път. Откъде намираш толкова гнусотия, която да разпръснеш навсякъде? Откъде ми кажи. Не те разбирам. Сега вземи метла и лопата и посъбери остатъците от това, което беше твоя глава, ум, его и съзнание. Но за какво ти е то всъщност? Съществувай сама без себе си, остави това, което не ти трябва на пода, нека гние и се разлага, докато не намериш нещо по-добро, с което да го замениш. Чувството на изоставеност, онова там, което расте и се заражда и расте още повече, защото му е предоставена благата възможност да процъфтява и да става зло и агресивно. Няма как да го усмириш, изчакай го да премине, не му обръщай особено много внимание. Не му давай да разбира, че се гърчиш, че виеш от злоба и мъка, от омраза и гняв, че ти се иска да разкъсаш себе си на милиони парченца, не му давай тази възможност. Стой, спри се. Недей да бъдеш зла. Недей да бъдеш тъжна. Признай своето поражение, отдай му нужните почести, а след това заспи кротко, свита на топка в своето чудесно леговище и нека сълзи не обливат лицето ти, защото са ненужни. Гърчи се няколко часа, докато намериш своя мир, а след това забрави какво се е случило и изтрий злобата от лицето си. Поеми глътка чист въздух. Не създавай сама своето собствено поражение. О, моля те, недей. Единственият Бог съм аз и на Него се моля.