шшш, дори не казвай нищо, не бих го обсъждала (:

Дръж. Дръж ги здраво. И двете. С двете ръце. Прегънати леко, излизащи пред кутретата, стегнато. Малко по-стегнато. Сега затегни хвата около тялото му. Дръж се здраво, за да не паднеш. Сега препускай. Препускай колкото дъх имаш. Колкото дъх има животът под теб. Препускай, докато вятърът изсуши влагата по лицето ти, сълзите и потта ти. Препускай, докато усетиш умората да те поваля, докато паднеш от гърба на коня, докато не е останала капка сила или злост в тялото ти. Препускай още, още, колкото можеш, не се предавай. Не се предавай, докато последните капки отчаяние не са се изцедили. След това легни на тревата, отпусни се, разстели косите си, слушай тежкото дишане на животното, дай му ябълка-две, успокой го. Когато и умората премине, стани, сплети косата си и ходи гордо. Гордо с лек оттенък на агресия. Агресия, която би могла да бъде отприщена всеки момент и да потроши толкова много дълго градени ценни вещи. Или може би не само вещи. Ходи така, сякаш "целият свят работи за теб". Ходи с високо вирната глава, гледай с презрение, унищожителна омраза, показвай само сянката на разрушителната си злоба, за да не бъде прекалено плашещо. Увий се хубаво в студенина и злост, не показвай себе си извън тази обвивка. Мушни се хубавко вътре, но не пускай климатика, защото инак ще се стоплиш и безчувствената ти повърхнина би могла да се разтопи. Не разкривай себе си, дръж се здраво.