Това бе най-щастливият ден в живота му. Излезе сутринта от дома си на улица „Кракра“ измит, сресан и сит и се упъти към университета, за да посети красивата си приятелка. Предната вечер бе играл на карти, та затова имаше известна сума в джоба си и като всеки младеж с малко повече пари, пристъпваше уверено, дори напето, по паважа. Докато вървеше, си тананикаше тихичко и си мислеше за толкова много и весели неща, че едва ли може някой да ги опише всичките. Въпреки това ще се постарая да предам една, макар и оскъдна, част от тях. „Ех, колко било лесно да си щастлив. Ето-постопли се времето достатъчно, че да си чувствам цялото тяло едновременно и да не ми е син носът-и вече целият свят е мой. Разбира се и парите имат някакво значение, но не чак толкова голямо. А пък и отивам да я видя. Смятам да я заведа на кафе или дори на обяд, нали имам пари. Ха, защо пък да не отидем и на театър, кино може би? Следващата седмица ще си намеря хубава работа, ще започна да печеля много пари, ще се оженим и какви ли още не хубави работи ще ми се случат. Целият свят е пред мен, ще пътувам, ще живея, ще се смея, ще обичам. Ох, колко ми е добре. Направо ми иде да подскачам. Животът е хубав. Не, направо е чудесен.“
Унесен в щастливи мисли, нашият герой не усети леда под краката си, стъпи на него и дори без да се усети как се е случило, взе, че се подхлъзна, падна и си счупи врата.
