Бъднибъднибъдни вечер. Бъдни вечер. Бъдни вечер. Вечерта преди Коледа. Коледа. Коледа. Това е празник. Християнски празник. Всички обичат този празник. Това е най-незнамсикакъв християнски празник. А може и да не е . Но всички изглупяват, изглупяват. Стават ли по-добри или просто умират, умират, умират всичките им мозъчни клетки напук. Ха-ха-ха. Какви ретарди. Всички са ретарди. Аз защо в момента правя така. Недей да бъдеш лоша, недей да отменяш нито един полет, пусни времето да бъде. Нека бъде зима. Моля те, не умирай. не умирай, не издъхвай в ръцете ми. позволи ми да те гледам как дишаш. Поне още миг, поне още мъничко, мъничко. Дишай в лицето ми, поеми си дълбоко въздух, издишай. Бъди с мен, не си отивай. Моля те, ще те държа завинаги. Просто не отлитай. остани спокойна, остани себе си, дръж се, дръж се близо до мен. Моля те, не пропадай. Стой, стой точно тук. Стой до мен. Стой завинаги. Да. Не падай, дори ако само се държиш на една мъненка тънка нишчица, просто стой. стой близо. Близо до мен, до себе си, до всички нас. Недей да губиш себе си. Ритъм. Ритъм в кръвта ми, пулсира сам по себе си, моят живот той е навсякъде някъде вътре в мен поддържа ме жива, дава ми сила да продължа и ме клати назад-напред напред-назад всеки ден всяка секунда всяка минута, ставам агресивна, стой стой не губи ритъма, дръж се, дръж се, бъди добра, бъди мила, спри да бъдеш зла, спри веднага, спри спри спри. Недей да избухваш, остани спокойна, никога не издавай, че си побесняла, че си готова да избухнеш да изригнеш като Попокатепетел и като всякакви други вулкани. просто стой и се дръж здраво за себе си за въздуха за облаците за снега за целия си живот се дръж здраво и никога не умирай, защото трябва да си силна трябва да си човек, трябва да си добре. бъди добре. бъди добре. не умирай не бъди тъжна не бъди агресивна дръж се, Яна, не губи себе си. Бъди мила, мила и добра. цял живот. Усмивки, дори и лицемерни, просто не повишавай тон, никога, никога, никога повече. Дръж се естествено, бъди човек. Човек бъди, не се ядосвай. Не се ядосвай, дори на най-язвителното дръж си зъбите, дръж си юмруците, дръж си гнева, дръж всяка една частичка от гнева си дълбоко в недрата на агресивната ти душа. Ще успея, ще успея да задържа всичко, всичко в големия бидон с кисело зеле, всичките изпарения, всяка една миризма, дори няма да може да бъде подушено, че съм ядосана, аз ще стана порцеланова кукла и завинаги ще бъда спокойна. Спокойна като труп, спокойна като паяк, като патица, като див лебед, като всяко едно животно което е спокойно и без да е мъртво. Да, да, да аз ще успея. И никога няма да се ядосам. Никога повече. Няма да покажа, няма да покажа, че се ядосвам. Дръж си кокалчетата на пръстите много здраво, много здраво, никога не ги изпускай, защото отпуснеш ли ги, оставиш ли ги незавързани, ще се сипе болка и жал, и много мъка, ама ужасно много. още само толкова малко време остава до края на целия ми живот. толкова малко време, защото то минава толкова ужасно бързо и изведнъж всичко ще се разпилее, ако времето тръгне напред и никога не спре, аз ще го изпусна и няма да имам ужасно никакво време да се променя, да бъда кротка, да бъда мирна, да бъда добра. как ще успея да бъда порцелан, ако никога не съумея да хвана времето за опашката и да го опитомя. Моля те, опитай се, опитай се, не изпадай, умири се и дръж главата си с двете си силни ръце.