За водата от чешмата

Водата от чешмата, която тече и ни облива, а ние жадно попиваме през устата, ноздрите и порите си. Водата от чешмата, която понякога затваряме в буркани и стъклени чаши, но дали тя се променя? Не. Остава си вода от чешмата. Най-чудесната и красива, най-студената, без никакви ледчета, изстудена просто, течаща и бърза, прохлаждаща, стичаща се ту бързо, ту бавно след гърлото ни, което моментално застива, свива се леко и я пропуска. Изтръпва малко, но инак всичко е наред. Дори когато е ледена, дори тогава-пак, тя пак е чудесна и е вода от чешмата. Животворна. Ненаситни сме. Пием я. Обичаме я. И я пием отново. Водата от чешмата.