Ябълката открай време е била символ на живота, на завършеното, на кръга. Но и в най-красивия, най-прекрасния кръг съществува дефект, както в ябълката се загнездява червейче и рови, и яде, а ябълката гние и погрознява, докато най-накрая се сгромоляса. Така и в обществото интригата бързо се разраства и накрая няма общество, а група сдърпани индивиди с намръщени лица или насълзени очи. В гръцката митология ябълката съществува като ябълката на раздора, която предизвиква Троянската война за хубавата Елена. В Библията ябълката отново се явява зло. И аз, и аз имам своя история за ябълката. Когато бях малка засадих семка от голяма червена ябълка в малка саксия. След всекидневни неуморни грижи се показа едно стръкче. И до днес то си расте, вече по-високо от мен осемгодишно облагородено дръвче, което обаче все още не е раждало. Да, това за мен е Ябълката. И в нашето народно творчество има приказка за ябълката, която всеки знае до втръсване, но никому не е омръзнало да слуша дългата история за златната ябълка, за пренебрежението, с което се отнасят към малкия брат и по-късното му възкачване, което ни изпълва със задоволство. А печена ябълка кой не обича? В дългата, дългата тягостна нощ печената ябълка е най-прекрасната среднощна зимна закуска. И ръцете остават лепкави, а по езика-неподправената сладост на ябълката. А малката дива ябълка, все още недокосната от есента, когато всичко тупва зряло по земята, да, тази малка, тъкмо узряла, кисела ябълчица, която предизвиква да бъде откъсната и изядена моментално и неизмита сред детски смях и затворени срещу слънцето очи. Или онази голяма ябълка със зелена кора, за която сме сигурни, че не е изгнила и не е неузряла, но пак киселее приятно. И в най-скучните неделни часове, идеални за мишкуване, да си отмъкнеш една такава от купчината с плодове, е, това е прекрасно. Ябълката като символ е живот, за мен е скъпоценен вечен спомен, който стърчи в градината, а като храна е прекрасна или с трепет очаквана следващото лято. За да хапнеш ябълка няма нужда да си поръчаш от екваториалния климатичен пояс, нужно е само през лятото да се разходиш до най-близката овощна градина или да се молиш твоето дръвче да роди. Да, ябълка.
Да бе, да. хД
Няма коментари:
Публикуване на коментар