Един доста необичаен пост?

Трябва ми нещо дълго и смислено. Ще започна и няма да се лигавя...Слушам Kiss и си мисля за разни хора, за хора, за които другите хора, за които ме подсеща тази група, песента само дори, ме съветват да не се сещам. А иначе казано-не би трябвало да се връщам назад...но пък песента си струва. Но пък...спомени. Неприятно, несгряващо чувство при жегващата топлина на спомени, след които се развива една много глупава история-като на неумел разказвач на приказки, неспособен да измъдри най-проста поука за деца. Та и аз-постъпих глупаво...И българско ще слушам. Ска, ска...Това е лятна ска. И си гледам панталона, и се чудя-некадърно ли е зашит или аз просто умея да ги късам. Един бог знае...или производителите. Китай някъде? Но пък Бог е виетнамец и дължи пари на Паяка. Така де...Аз се мъча да се впиша в един свят, за който нито съм на възраст, нито на ум. Но се нуждая от междувременно и бързо съзряване, за да вникна. Е, то пък съвсем на дневник изби. Бъдещето ми е мъгляво. И разните му там бръчки. Ницше, Ницше...Доста хора допринесоха...Да, а сега следва Оруел. А Ницше трябва пак да го подхвана...Melancholy.