PVC

Всички знаем, че нищо добро няма да излезе от това. Но нека го направя. Сега. Започвам. Не ме интересува. Избърсвам и последната капка от каквото има останало за избърсване и започвам да пиша. За гадостите в тоя живот, всичките несправедливости, издънки и черни помисли, които се явяват ежедневно на малкия екран в човешката глава. Тъй де. Всички онези грозотии, които си ги мислим, които ни се случват и от които извличаме поука. Или пък не извличаме поука. Но каквото и да направим, винаги ще се повтори. Никак не ми се говори. По-скоро ми се мисли, мечтае ми се, сънува ми се. Рисува ми се с четка из въздуха. Рисува ми се по стената. Искам на мястото на нарисуваното да се отвори един голям портал към един друг свят, за да мога да се поразходя из света. Да видя какво става, да изпитам всяко едно удоволствие на този мизерен и жалък свят. Защото това е, което е. Това е, което се случва. Така е, защото така сме си го направили. Или някой друг ни е насадил да му метем каквото и да е направил. И какво можем да направим? Нищо, освен да свършим нужното. Можем само да изстрадаме болката и лошотиите и после да се захванем да градим собственото си щастие. Да запретнем дългите си изпокъсани ръкави, да се наплискаме с вода от някоя канавка, да си вземем един вестник от близката кофа, за да видим деградацията, и да започнем тухла по тухла да градим това, което ще наричаме свой живот. И докато стане голямо, ще разберем, че не е трябвало да е къща, а градина, защото къщата я строиш и тя остава там, където е, а градината ще се разраства. И ставаме мъдри на преклонна възраст, започваме да садим зеленчуци, плодове, да си поливаме градинката с вода от местната чешма, която злата ламя заключва всяка седмица за три дни. Опасяваме се, че растениицата ни ще измрат от липсата на вода и затова алчно се запасяваме всеки понеделник с десетина бидона. И на тази преклонна възраст имаме вече къща, която е била нашият живот, но понеже сме се осъзнали, че е невъзможно да се развие, сме я изоставили и сме започнали наново, с една друга самоличност, новия си живот. Започваме да практикуваме йога, за да увеличим новия си живот колкото се може повече. Вършеем из градинката и накрая умираме. Така е. Разбираш ли? Всичкото гадости по нас. Да, така е. Животът е гаден, а после умираш. Както проповядва мис Ай. Ах, колко прекрасно направо. Нека седнем смирено на земята, да почовъркаме носа си и да се усетим колкото се може по-навреме да садим, а не да строим. А пък и ще допринесем за спирането на глобалното затопляне. Растително да е-ПОЛЕЗНО ! ААААААА!