24.4.10

Скачам! Давя се в небесата! потъвам плавно. Обгръща ме. Като пухен юрган. Задушава ме. Умирам. Растат ми криле. Полетявам. Преименувам се Лайка, ставам куче и летя в космоса. Аз съм еднорог. И пегас. Аз съм едно истинско пони. Аз притежавам луната, притежавам и теб. Имам кесия със златни монети. Моля, недейте. Не е правилно така. Да подкупвате хора наляво и надясно. Просто е неморално. Тягостно е. Виждаш ли. Да живееш в килия никога не е било приятно. И да стоиш изгърбен. накрая отново се превръщаш в маймуна. И надолу. И после плачеш, защото вече си риба, но само умът ти се е запазил, а и така никой друг не би видял, че плачеш, защото си под водата и то се случва, а дори да излезе на мехурчета, ти ще избълваш малко въздух и няма да се види, може само другите риби да си помислят, че бързаш и затова издишаш въздух от притеснение и недостиг на кислород. Все едно че тичаш. Наистина е тягостно. Сграбчва като метален обръч и не умееш да дишаш. Но ако си червей и живееш в човек. Тогава не знам. Тогава май не е тягостно, освен ако не те изловят, защото си опасен. Но ако не си опасен и си живееш, и имаш всичко на света, не виждам проблема.

Няма коментари: