пак ли ти, бе, момче?

И... започваме. Виждам. Виждам всяко едно нещо, за което искам да пиша сега. Ама като на лента. Ей така, просто върви. Пшиу, като онези старинни неща, с които за пръв път са се правели филмчета. И поглеждах през една дупка и то се върти и виждаш как един човек върви или кара колело. И го гледаш и изпитваш една тръпка, сякаш всичко край теб е толкова бързо. Ама страшно бързо. И ти се чувстваш много ракетно изстребително бърз. И подскачаш на място, а отвътре, някъде около белите ти дробове, идва една много жегваща червена струя, обвива ги, притиска ги леко, загъделичква те и после излиза през устата ти с радостно възклицание. Или както когато ти е студено и минава една дълга тръпка през цялото ти тяло и накрая съвсем невинно излиза през устата във формата на много висок тон. Така е. И всичко, за което видях, че ще пиша, изчезна и пръстите ми започват да тракат все по-бавно и по-бавно, но понеже искам да задържа мистълта в главата си, нарочно се ускорявам и отново се чувствам като торпедо, а главата ми пулсира и се отвинтва полека-лека, докато накрая ИЗБУХВА В ПЛАМЪЦИ! Олеле, ужас, останах без глава. Сега как ще се справя с всичкото писане, което ме очаква през целия ми живот? Хайде, добре, ако бях общ работник-за какво ми е притрябвала глава, аз мога да разнасям товарни колички и тежки камъни и без глава. Но виж.. да пиша, мисля, че ще се нуждая от главата, колкото и куха да е. Поне мъничко ще ми трябва. Да разработя тайни проекти, да построя една-две лудници, поне за премръзналите клошари, защото всъщност лудите скитат по улиците, а лудниците остават празни и пусти, направо ти става тъжно и тръпки те побиват. А горките клошари стоят и мръзнат отвън на студа без лудници. И затова се налага да строим лудници, та поне нормалните да се приютяват там. Така е, наистина. Лудници малко, луди-с лопата да ги ринеш. Тъжно е някак. А още по-тъжно е, когато училищата са с чертежи на лудници. Кой е луд и кой не? Кой има правото да строи лудници и кой не? Кой заслужава да яде кренвирши? Кой трябва да реши дали небето е общо? Кой ще ни освободи? Кой ще бъде прасе? Кой заслужава да яде сладолед? Кой трябва да се храни здравословно? Не знам, но съм сигурна, че няма още много празни места в театъра.