тъй, я !

Потапям се. Потапям се преднамерено като истинска подводница. Със заострен връх. Поря дълбините. И греба надолу, надолу плааавно. Красиво е. Преоткривам пъстрите там всякакви коралови рифове. ЛЕЛЕ, КОЛКО Е КРАСИВО ! Пълзя по коридорите като истинска анаконда, готова да погълне поне дузина заблудени работници по потници. Красиво е някак. Ето, дебна ги. Сега ще им скоча. Ще ги захапя за нежните вратлета. Или пък не. Направо ще ги погълна целите. И после опиянена от музиката, която кънти в ушите ми, ще се просна на земята, бавно храносмилайки и къкрейки в мелодията. Толкова е прекрасно това чело, което се увива около мен и затяга смъртоносната си хватка. Танцува из червата ми, прави ме лека и въздушна, невидима. Искам да се понеса високо горе. Да достигна елфите, онези три луни и някой брадат дядка с жезъл. Може би. Колко е красиво. И небето със звездите, и луната, която я няма, но ми се усмихва. И всички хора, които са си отишли. И цялата онази романтика, която упорито напъждам от прага на своята крепост. Плъзвам по ледени замъци, раста като бръшлян нагоре по най-високата кула и изобщо аз съм слънцето. Аз обливам всички с мека и нежна топлина. Давя ги в светлината и чара си. Сега ги моря. И те падат. Повалям ги един по един. И музиката продължава да звучи. Толкова е напориста, толкова е силна, така изпълваща и мощна. Заспа и тя. Красивата и нежна мелодия, с косъм като на персийка и изобщо една такава много гальовна мелодия. Нека спи и тя.