Отвори очите си и видя. Видя за сетен път, но не желаеше да го приеме. Видя пак и отново колко скучен и тегав е светът всъщност. Със своите неизменни картини, силуети и случки. Скучни случки. Странни и интересни случки, омаловажени от безразличие. Апатия. Отвори очите си с апатия. Примигна с неудовлетворение от гледката, обърна се на другата страна и заспа отново.

***

Слънце. Слънце на тавана, слънце през прозореца, слънце зад щорите, слънце в небето. Ден. Неизмеримото желание да си стои вкъщи, далеч от света загуби, затова тя се приведе в нормален вид и излезе. Стъпките навън като първи стъпки на луната. Безсмисленото слизане и прекачване, оползотвореното време вместо чакане. Ден. Случки. Размити, криви случки. Музичка. Дъжд по прозорците. Сивота отвътре. Семпло.

***

Болка в ставите. Изкуственото оправдание при липса на реално. Мръсотия под криво изрязаните нокти. Буря отвън, прекършени клони, наводнения и мрак. Мрак. Тегав, черен, тежък мрак. Забулващ събитията. И сред него мелодия. Мелодия на безкрайни зелени поля и рунтави агнета. Овчари с кавали на сянка под фиданки. Мех с вода. Триглав змей. И красива царска дъщеря. Овчарчето става крал, пропива се и бие кралицата. Случват се и такива работи.

***

Устата ми говори, а умът ми мълчи. Понякога и обратното. Винаги има какво грешно да се случи. Леден вятър. Ами ако е зима? Къде ще се скатаем? Не бих бягала милята. Наистина, не, благодаря. Ще възразя просто.

***

Погледна в курника, изцъка жално, та хвана най-тлъстата кокошка, отряза ѝ главата и я сготви. Метафорично. Но пък похарчи доста пари за храна. Изяде всичко, тъй или иначе. И се заслуша. В шума, който го няма всъщност и се загледа в нищото. Остави се на вълнението. В крайна сметка то я доведе право вкъщи.

***

Между четирите стени на личното няма правила. Кривото е цяло и всичко е наред. Принципно. Самото престъпване на прага от някой друг гърчи повърхността на спокойствието. И се давим в недоволство.