Губя ги. Усещам как ги губя, как ми се изплъзват изпомежду пръстите. И не печеля нищо. Ама трошица. И оставам с празни ръце. Без приятели, без човеци, без нищо. Имам ли нужда? Предполагаемо. Но предоставеното го няма. Лошичко. Само това ще ти кажа. Нагрубена ли? Не знам. Изобщо един много лош, много, много лош. Не трябваше да се случва така, не трябваше да съм такава, изобщо и по принцип не трябва да съм аз и да размишлявам по този начин. Наистина. Ненененене. Не ми говори така. изобщо. Гледай си буквите. Гледай си буквите, недей да ги размазваш. Недей. Не, не, не. Спокойно. Всичко ще е наред. Или пък не.