Така е, да. Провали го всичкото. И цялата ти увереност и мъжественост, и сила, и смелост потъват бавно, но славно. Няма ги. Късно. Просто изчезнаха. Остана само пустото, просто и празно поле. Пред очите. Зад очите. В главата. Бяло. Blank. Просто ей тъй. Няма. Няма. Нищо няма. Образи, образи. Ненененене. Изобщо. Няма ги. Не е така. Сънуваш, бълнуваш, мираж, илюзия, делириум. Просто не. Тук се промъкват вампирски сили, всичкото излиза положително и няма мърдане. Няма връщане. Изобщо просто слагаш тъмните очила, запасваш револверите и нека да ходим на лов. За каквото и да било. Мацки ш'сваляме. В краен случай. Ласото на рамо. На лов за елени. За елени, лосове, катерички и други едри морски бозайници. Може. Всичко може. Щом прасето е дебело. Ама. Кой знае. Всякакви хора се раждат по този свят. Постой малко, пък виж-може някой нов да долети. Те се въдят, няма страшно. Винаги изникват. Гъби, гъби. Представи си го като карта. Историческа линия. Линия на времето. Отбелязваме. По престой вкъщи. Вкъщито заема повече време. Да се настаниш, да опиташ от туй-онуй, да посготвиш някоя манджа, да изчистиш нещичко, да спечелиш друго. И да, изобщо.. животът вкъщи е много напрегнат и динамичен. Всеки прави нещо и от всичко можеш да опиташ. Винаги се случва нещо. Навсякъде. Една мащабна мрежа. И се сгърчваме. Всичките. Сърдечни удари. БУУУУУМ! БУУУУУМ! Според статистиките на всяко някво късо време умира по един човек. БУУУУМ! Мрат, мрат, мрат. Всичкитеее. А тъй. Така е трябвало да се случи, че даже дори и се случва. Рядко да се сбъднат нечии планове изобщо. Да, иначе, да. По-скоро не. Или в смисъл не знам. Изобщо. Може пък и да не е така. Абе като цяло по-добре не. Или ми се струва, че.. Абе, както и да е. Айде, ще се видим друг път.