-Ти си един много критичен човек-каза тя с усмивка и отпи от кафето си. Както и бе очаквала, той я погледна критично и попита:
-Тъй ли?
Реакцията ѝ бе жизнен смях.

***

Стъмва се. Постегна багажа си, плати кафетата и се отправи мъченически към спирката. Време за равносметка."Да си подредя главата," както обичаше да казва. Качи се уморено, отпусна се на една единична седалка по посока на движението и се гмурна в мислите си. Помисли за вдъхновението, което никне след сънища и раздори и за приятелите, които те изкушават, провалят важни събития, но все пак те карат да се усмихваш. Мисли, колкото можа, и после заспа. И засънува. Засънува ягодови полета завинаги. Сънува диаманти в небето. И моржове. И всичко. Когато се събуди, не знаеше дали е спала. "Какво да се прави, още сме тук," помисли си и с ръка опипа около себе си в търсене на одеяло.

***

Чашата с кафе. И още мисли. Мисли за необелени праскови, цъфнали череши и предстоящи спомени. Един живот спомени. Една цяла поредица. Хайде по-бързо само изстивай. Замина. Колко е часът? Няма значение, време за чай.

***

Трамваят. И цикълът на повтарящите се угризения. Обливащата топла вода, хладецът от капандурата. И изобщо. Трябваше. И за грешките. Онези, които не се поправят с гума. Или с каквото и да било. Изобщо грешките. Които не бива да бъдат допускани.

***

Пак. Не пак-отново. Отново. И пак. Един завършен пълен кръг. С всяко следващо монотонно изпълнение се криви и придобива елипсовидна форма. Един крив кръг. И Котаракът. Зяпа, мячи, ближе си лапите. Колко много малко случки.

***

Всичко ли води до класическа музика, пребоядисване на апартамента и смяна на лайфстайл-а? Дали? Отпусна се уморено. И наблюдаваше. Чайките и гълъбите. И бебетата сови. Докато бавно потъваме в забвение на чужда сметка.

***

Малките радости. Онези, които се случват. Когато има трепет, има план. Когато я карат да го обмисля. Да го предвкусва в устата си. С план. С идея. С блясък в очите. Така се гради социалистическо общество !!!