Глей ся. Ама мисли мнооого трезво. Утре. Ставаш. Към 8. Най-късно. И после? После какво… ами как какво. Отиваш. Къде? В банята. И какво правиш? Къпеш се. И да не забравиш да си изсушиш косата, ей! После. А може би сега. Багажът! И той кво? Ами как кво. Ще бъде приготвен. И изяден. Не, няма да си ям дрехите. Ами бомбърът? Да го взимам ли? Или какво? Да гние. Няма. Ще го взема. И къде тоя багаж? На майка си в Пловдив. Ами че да. И до 9 си готова. После. После най-късно в 9 и половина хващаш пътя. Право през гората. До трамвая. И после. После го хващаш. И се возиш. Ама гледаш да не заспиш. И слизаш. На гарата. Отиваш на онуй специалното място. И си правиш картата. И после. После си взимаш билетче. И чакаш. Чакаш да падне таванът на лятното кино. Не, чакаш влака. И го хващаш. После. После гледаш да не спиш много във влака. И слизаш. На Пазарджик. И хващаш. Тролей. И отиваш. До Езиковата. И там. Правиш. Какво? И да де, не знам. Тей. Софи ми дума нещо. Щаб. Какъв щаб? Направо. А защо не наляво? Или надясно. Ще питам някой господин с чадър. Стига да не е ексхибиционист. Много умно, значи. Яно. Наляво бил затворът. Ама аз не искам там. Аз искам в бялото помещение. Ама няма. Да си луд в България не било хубаво. Ами добре. Добре, щом всички така искате и сте се наговорили против мен. Ама браво просто. Смешно много. Мисля, че имам проблем. Не, въобразяваш си. Това, че гласовете са ти го казали, не значи, че е вярно ! Няма да взимам айпода… много чупене, а-у. Може и да ми трябва през дългата, дългата тягостна нощ, ама здраве да е, ще оцелея и без него. И сега. Пак какво. Нямаш идея. Нали. Ами и аз нямам. Значи сме заедно. Да потегляме. Бръм. Много май съм огладняла. Няма да поемам рискове. Мисля, че сламката щяла да донесе бум… Но няма. Аз така реших. За сметка на това Хитрите мечоци никога няма да надвият Дивите селяни. Ъндърграунд банда.