не, няма!

Процес. Бавен, меланхоличен, но го има. Ще бъда малко клиширана и ще пиша за Коледа. Ами какво за Коледа. Глупав празник. Не ми харесва. Не знам и аз за какво да пиша. Затънала съм в сивата помия на ежедневието. И де да бях символист. Така хубаво щях да си пиша стихове, че милиони щях да изкарам. Но не е така. Ще поговоря малко с вътрешното си "аз". Лирическото, тъй да се каже. Та лирическият "Аз" на поета не знам си какво... Двустишия, четиристишия. И много песни. Виното се лее. Ама го няма. И аз пак гледам тъпо. Ама много тъпо. И никой не разбира какво става там някъде навътре. Белият шлифер!!! Да, много прекрасност. Ще имам китара и ще бъде прекрасно. Да, скъпоценни, точно така. *гледа лукаво и гали стоманения пръстен, облизва се с глуповата усмивка, разкривайки два реда пожълтели изпадали зъби и продължава да гледа лукаво-тъпо* Ревю. май ми се ходи на концерт. Ама кой знае. Никога няма да ме огрее. И имам две седмици свобода, които разбира се ще пропилея, защото не съм това, което искам. И да... не знам. Не обичам да гледам сериали. Тя ме предупреди. Ще си навлека проблем. няма страшно. Аз съм мъж. Ще се справя.