ех !?

Да, и отново ми се пише. Отново искам да извадя онази част от себе си, която почти никога не излиза наяве. Искам да бъда онази весела персона с двата кичура, обрамчвайки лицето и, детето, което е повече навън, отколкото вътре. И не знам дали като символист си припомням миналото или пък просто гоня това евентуално бъдеще, но съм решила...Ба, кво си решила ти, бе...опашката си не може да догони, ще решава тя...Нямаш право! А как искам едно, едно единствено нещичко, може би малко свобода, или пък обратното-малко затворено пространство, в което никой, който не желая, да не поглежда *покашля се многозначително с обвинителен поглед към някои от четящите*... Ех, мечти... И малко повече пари да ми даваха. Лелее, рай...И китарата щеше да е моя...ама няма. Ще има да чакам...