Та...реших да пиша. И ето ме-запретнах ръкави, пуснах някаква рандом музика и започвам да пиша...все същите глупости, които изстисквам от себе си, просто защото нищо не се е появило у мен, за да ме накара да напиша нааааай-якото нещо, сеш'се. Но пък винаги ще си имам разни напълно случайни причини да се ядосвам, които пък обаче не ми носят нито муза, нито удовлетворение. Само хъс и злоба. Може би дори и хъс не ми носят, изтощават ме, правят ме на парцал и после не ми дават и да спя. Прекрасно. И гледам аз с полуизтекли от липса на сън очи, кръстосани крака и слушалки в ушите...гледам какво ?! Гледам простотията на човеците. Гадни човеци, подли човеци. УРОДИ ! И дори нямам желание да отметна набързо всички задължения, за да мога свободно да мисля...защото пак няма да мога да мисля свободно. Пак ще се чувствам изтощена, оповръщана и изоставена. Амии, така да е. Хората са гадно племе. Лоши, лоши човеци. PUNISHMENT !!! турарираридап