9.10.09

тъй, тъй да е...

И тайната ми бе разкрита
а аз плача без своето самочувствие
снишена ужасена и мъничка
и я няма наблизо ръката
която да отнеме мъката
и да стопли всичко в мен
да събуди детето
да подскочи животното
и да погали жената
а последната дали я има
или още не се е родила
дали съм човек
или пък човече
дали умея, дали знам
Не. Аз съм Яна.
24.07.2009
* * *
Писма хД
И ето го строен
смел и красив
поглежда нагоре
тиха молба
и плаче ли плаче
дъжд ли желае
или малко любов
да бъде погледнат
обичан милуван
но няма защото
само безличните
незаинтересовани
получават това
а после не го искат
а той плаче ли плаче
точка
смисъл-никакъв хД

2 коментара:

Анонимен каза...

Без да искам да те обидя, не схванах идеята ти. На моменти ми се струваше, че просто редиш думи. Въпреки всичко ми харесва по един нов за мен начин. Петя

Яна каза...

Идеята на първото не е предназначена да бъде схваната-то е породено от страх, болка и момент на уплаха. И разбира се последвалото върнало се вече непоколебимо самочувствие. А второто... То си пише, че няма смисъл. Написах го насред скучен час, от който се измъкнах чрез едно красиво бяло стихотворение. Заради липсата на рима може би не улавяш объркания ми начин на мислене.