ха...

И ето ме пак тук-търсеща опората на своята собствена загриженост. Ама я няма. Дори и нея. Живея загубена, доверявам тайните си на непознати, нося се уж по течението, но тайно ритам с крака в противоположната посока. То моето не е живот, то и мъгляво съществуване не е. Не усещам дори собствената си ръка, не виждам по-далече от носа си... Не, това вече просто не съм аз. Превръщам се в механична играчка, настроена да прави все едно и също. Забързано темпо, забързано темпо и накрая пълен разплох, само за да почне отнове същото темпо.. Не бива да продължава повече така-казах аз и строго наместих очилцата си на върха на носа си, поглеждайки зло иззад тях. Музата ми се оттегли, изтече бавно измежду пръстите ми, а аз тъжно я гледах как си отива. Едно "чао" не ми каза. Замина просто... И няма го вече желанието да напиша, само напора да напоя листа със сълзите си. Сълзи, проливащи се за мен, за моята загубена, изоставена същност, за лутащото ми се из болничните коридори "аз", за безсилието, буйстващо в мен. Ще се наложи да търся себе си. Да опипвам всеки предмет в тягостно тъмната стая, опитвайки се да различа най-подходящата форма за своята същност и да я приема в себе си, да разбера какво съм, дали съм чепат корен от многогодишно дърво или съм някое старо желязно топче, позеленяло от времето. А дали пък не съм някой еднокрак оловен войник...Или какво? Какво съм аз.. Отдавна усетих, че вече не съм онази Яна! с главно Я и много усмивки, превръщам се в жалка развалина с малки букви и безразличие. Една таква неодушевена личност, без спомени, без емоции, свряна в някой ъгъл, гледаща тъпо с големите си телешки очи. И дотам. В това се изразява цялата ми същност, "красотата" на съществуването ми. Дотам с патриотичните идеи. Нека кравата да ги осъществи. Туй било... Прекалявам. България няма да си остане току тъй, чакащ някой да хване лопатата и да я оправи. Ще трябва да потърпя някое и друго мехурче по изнежените си длани. Както и да е.. Но същността ми е протъркана. Среброто никак не ме улеснява. Трябва ми дълга почивка, да се възстановя, да подредя себе си, да изплача каквото трябва да бъде изплакано, да изкрещя, каквото никога не е било казвано...Трябва ми малко спокойствие. И ми трябват нечий определени обятия, в които да се сгуша, един определен човек, когото да видя...Искам. Но няма. Нека бъде мирна и тиха. Нека...