Животът-какво е той? Есенцията на нашето съществуване или просто някаква част от ежедневието ни, която остава на заден план до момента, в който изведнъж не ни се случи най-лошото и не осъзнаем колко важен е бил всъщност. И наистина…живот-какво е той и на какво сме способни за него?
И по думите на Вапцаров за него-живота-направил бих всичко. Но дали? Дали всеки е способен да жертва най-благото си, за да отърве самия себе си? Нима всички са такива егоисти, че да предпочетат своето благосъстояние пред живота на отрочето или на ближния си? В толкова лицемерен и лъжовен свят ли живеем? А нима не са останали хора, човешки същества, които да дадат живота си, за да просъществува чуждия?
А може би живеем в свят, в който всеки е готов на всичко, само за да се измъкне невредим, цял и невинен. Но през колкото повече безскрупулни „оцелявания” премине човекът, толкова по-виновен става той. И желанието за живот се превръща във вина и алчност. Излизаме непокътнати от дадена ситуация, доволни и весели, без да подозираме дори, че след себе си сме оставили много тъжни лица и сълзи. И това наше желание за живот се изражда и се превръща в една алчност за живот, в една непрекъсната гонитба със смъртта, чийто край е всеизвестен-алчният умира в мъчителна агония, опитвайки се да заграби с шепи последните му останали мигове живот, а този, който умира за ближния, той умира с ръце, протегнати към смъртта и поглед назад към оцелелия, дарявайки му живот.
И хората все пак трябва да се замислят кое точно „всичко” биха направили за живота си-биха прекратили нечий друг, биха потъпкали чужди права и по този начин биха обезсмислили своя собствен или биха помогнали някому, за да усетят как техния живот става по-ценен, биха пожертвали своето съществуване заради това на любим?
Всеки сам решава по кой от тези два простички пътя би тръгнал. И най-вероятно е правилно да се запитаме:за него-живота-какво бихме направили?
1 коментар:
Наистина си страшна щом искаш да постигнеш или да внушиш нещо.
Публикуване на коментар