Полудявам. Вече не съм добре, знам го. просто полудявам. Гледам на кръв, ръцете ми треперят, горчи ми на гърлото, имам желание да убивам. И после не съм била луда. А може би съм само малко отчаяна...не, бе, не исках да кажа това. Ама мечти, празни надежди, сизифов труд и накрая-нищо...ама както и да е. Тогава нека да продължим безсмисленото си съществувание..
Започвам да мисля, че наистина съм луда, след като прочетох тези редове. Не знам, просто не откривам себе си в тях. И въпреки това знам, че е истина. Просто...знам. Знам, че полудявам, знам, че вече не съм добре. Но както и да е. I will survive! /друг е въпросът дали тези около мен ще успеят/