Точно, точно тук. Да, за него.

И аз изпадам онова особено чувство, по време на което ти "пърхат пеперуди в корема", не можеш да заспиш /да, поради това се успах, а не поради това татко ми мина с колата през крака/, чудиш се дали си единствен, поредния или просто някой...и винаги си мечтаеш да е първото, но уж някак знаеш в себе си,ч е е второто или третото, все си намираш някакви кусури по време на това...хм...разположение и си мислиш колко по-добре би могъл да се справиш...когато му е било времето. А по времето на самото "време" дори не мислиш какво говориш, правиш, мислиш, само ти блестят очите, а бузите са червени. А след минаването на "времето" ти идва да се биеш по главата, че си можел да кажеш пък онова, пък другото. Кофти глупости. Ауууу! Искам да вия. И едно име ще вия към луната, която всъщност съм аз, защото така настоях, а всъщност бях слънце. Въх. Мечти, мечти. Залезе един, за да изгрее друг. И се надявам да предстоят много спомени. Ама хубави спомени. мяу.