17.5.09
Еххх...
Ще изливаме ли душевна помия тук? Ще изливаме. Пълен напред. И аз си го искам, а той се отчая като разбра на колко съм години. И си го обръщам баш на душевна драма, като с всички сили се опитвам да спазвам идеята на Контрол "...всичко хубаво в живота трябва да се вземе, че не ме обича никой хич не ми и дреме...", обаче очевАдно май малко не успявам. Тъжно е. И как го искам. А той май не ме иска. Огромна, гадна, кофти драмааа. И отново се превръщам в мъничкия дебил, който се захласва по големи батковци, а после гледа с наранено самочувствие. Нищо. И това ще преживеем, слушайки Хиподил и...мечтаейки.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Пф... Само не ми казвай, че си посветила цял пост за противоположният пол...?! Не те упреквам, всеки си има такива моменти, ама да ти се скапва настроението заради един пръч... Това даже аз не съм го правила. Мацка, съвземи се! Не са един или двама, тези, които евентуално някога ще ти грабнат окото. Не ме карай да дойда където и да си и да те сбръчкам с моята реч! Заради ПУТКА не ставай на ПУТКА! От мен да го знаеш!
Нямаш идея коко дебили ми хващат окото всекидневно. Дори им го казвам, ако има достатъчно бира някъде из мен. Но идеята е...че де да знам. хД хубав е. И най-странното е, че вече почнах да го сънувам. хД Въпреки че го познавам от някаква си седмица. А идеята е, че нищо не е ставало, обаче аз защото вложих прекалено много надежди, а после се хванах, че дори няма да стане нищо и някво май се сдухах.
Ще избруталея, но надявам се ще ми простиш. Когато изпадна в таакава ситуация си повтарям репликата "Путко, дръж се мъжки!". При теб важи с пълна сила!
Прощавам, каквото и да бъде направено. А колктоо повече си го навивам, толкова повече усещам как вече не ме грее за него. хД Така че е бил някакъв миг сдухване в цялата ми река от щастие.
Ами потапяй се в реката, мадам! Мисли за нещо хубаво! Разчетам на теб.
Публикуване на коментар