Три по три е равно на девет...плюс едно е равно на десет. Минус три е равно на седем. Плюс шест е равно на не знам си...Ех, каква Хиподил мания се оформи. А отидох на концерта. И се прее..цаках тотално. Anyway. Не пиша, за да се оплаквам от случилото ми се и гадните врътвания около него. Всъщност си пиша просто ей така, заради кефа от идеята, че има къде да пиша, с кого да споделям, въпреки че едва ли не си говоря сама, което не е някаква рядкост. Но просто..ми харесва да си дрънкам в някакви такива моменти на драго усамотение. И отново... Искането няма мярка, даването има край...ляляляляляалялаа там-та-рам. И гласовете в главата ми отново пеят Хиподил, особено когато съм болна. Мисля да тръгна с хипи ван и компания по Европа, а накрая да замръкна в Китай и да стана наемен убиец. Да, красиви мечти. И онзи красив финландец. Аргх!!! И очите ми парят...И не знам си какво. Защото Моцарт кара свойто колело !?