Неспособността да се справяме сами със себе си. В ръцете на съзнанието си стои същността ни като непознат инструмент. Не умеем да боравим със себе си, неконтролируеми сме. Не дочитаме докрай указанията. Случват се и такива простотии.

***

Зебри и матадори. Животни с телепатични способности и изкормени бикове. Малко тъжничка гледка. Животът е такъв обаче. Няма да се измъкнем. Дори и с длето. Дори с кирка. Дори с лопата. Дори с динамит. Изобщо никога няма да излезем оттук. Малко ни е гадно май-май.

***

Непонятност. Елементарност? Изобщо, хич. Евентуално обаче не. Няма как да разберем. Казах ти, че е непонятно. Хайде стига. Обръщай се и тегли своето рало. В своята бразда. Правѝ добро. Дали?

***

Момент на нежелание и мързел, преди да бъде разтурено от другата. А всъщност е една. Ще остане в тайна. Зорки очи, след спомена-непукизъм. Така се отпечатват моменти. И после ги има като снимки в албум в ума ни. Да.

***

Потъпканото самочувствие. Винаги. Физически болки. За предпочитане. Предпочитаеми. Или каквото и да е. Най-красивото синьо. Тегавина в клепачите. Много смърт. Споко, бате.