Просто трябва да напиша нещо по този случай. Провалът. Изобщо. Неудовлетворението. Всъщност не. Просто почти няма интерес. Обливащата светлина на музиката. Бавно разтапяне в леген с мехурчета. Сладострастни миризми се разнасят с пукването на всяко балонче. Както и много спомени, може би малко вина, но като цяло изобщо поглед напред. Силната музика в ушите, заглъхва, НЕЕ! Отново. Грешка. Чудесност. Някои неща никога няма да бъдат споделени и рядко ще се говори в първо лице. Защото иначе става прекалено много и съзнанието, нарцисизмът, самовлюбеността, егоизмът и всичко останало около идеята "мен" преизпълва помещението. Дори и навън. А като липсва, всичко се губи и изтича изпомежду пръстите, и даже дори почти не се усеща кой е героят и кои са останалите. Защото кафето е свършило, но се усеща някъде из системата, донасящо благодат и красота. Енергия и щастие. Много малки зъбчати колела, които се въртят без грешка, може би още малко и ще превъртят и ще изпушат и ще спрат да работят от претоварване. За пръв път от много време отново може да бъде отбелязана проявата на много разум и за по-дълго от обикновено. Наредената програма, почти удовлетворяваща, но ще видим. За всичко си има време и място и някой ден може би ще се постигне мир.