...

-Мамо, може ли да изляза?
-Баща ти е бесен заради оценките, веднага се прибирай.
-Ама.. те са добри.
-Ето ти да говориш с него.
-Тате, оценките ми са много добри, може ли да изляза?
-Не, ужасни са, прибирай се веднага да говорим.
-Няма.
-Какво?
-Няма да се прибера.
-Прибирай се!
-Е много си гаден! - изплаках аз истерично, почти разревана и гневно натиснах червения бутон.


След което стоях още малко, те пак звъннаха. Майка ми:
-Какви ти бяха намеренията преди това?
-Да се прибера и да не излизам никъде-казвам аз с гробовен глас.
-Не, кажи ми... опитвам се да ти издействам... бла-бла-бла..
-Еди-къде си, еди-какво си... - вече почти убедена, че има някакъв нищожен шанс ВСЕ ПАК да ида.
-Хубаво, прибери се.

След 10-тина минути аз хващам гората и се прибирам вкъщи, като в автобуса не съм си позволила да мисля, а съм се забила в книгата и прочетох 10-тина страници. Или пък не бяха десетина. Е, явно не съм била толкова съсредоточена в книгата. Гадно ми беше, все пак.

Прибирам се. Приличам на труп-точно толкова говоря и точно толкова емоция показвам... поне в началото.

Вече почти съм сигурна, че ще постоя два часа вкъщи и после ще отлетя към купона, където би трябвало да е фън и доколкото разбрах, наистина е било фън. Изяждам се от яд в момента, но както и да е. Историята да върви.

Кратък диалог с наш’те, в който аз претендирам, че навсякъде коментарът е ПОДОБРЕНИЕ, баща ми натяква сайънс, където имам 4, но пък до края на годината няма да имам сайънс повече. Бащата ме пита защо имам 5 по английски.
-Забравих един хендаут миналата четвърт.
-Ами сега ще забравиш да излезеш-сладко-сладко каза родителското тяло със забит в компютъра поглед. Или от гузна съвест, или от много яд, че съм го нарекла "гаден", не се обърна нито за миг.

Качвам се горе, не обелвам НИТО ДУМА на нито единия от двамата. Не ме интересува колко добричка и миличка е майка ми. Аз просто съм опака. НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! БЯСНА СЪМ. Някак оцелявам и тази вечер.

На следващия ден. Яна става в 8 и 30. Чете Ницше един час в леглото си. След което става, облича се, пие едно кафе/заедно с един пакет бисквити хД/ и сяда да учи. Учи. Учи. Учи. Учи. Хубаво, научи си. После започва да си чисти епилатора. Защо започнах да си чистя епилатора, не знам... но ми беше интересно. После започнах да разглеждам някакви листчета. После подреждах адски много. После изчистих. После си позволих да хапна супичка. Май стана 5 часа. Пет часа седнах на компютъра. По някое време изпих още едно кафе заедно с още един пакет бисквити. Докато учех, майка ми се опитваше да ми предложи помощта си да изчистим, а после да ходим да купуваме панталони, защото друго голямо мое разочарование бяха тесните панталони, които не можах да закопчая. Два чифта. И просто се почувствах дебела. И ми беше кофти. Та както и да е. Отблъсквах и майка си, и баща си. Баща ми дори дойде да каже, че бил ОЦЕНЯВАЛ МОИТЕ УСИЛИЯ!?!?!? Цял срок ще ми опява как не полагам усилия, после ще ме накаже, когато аз съм доволна от оценките си *докато пиша това, се боря с чувствата си, лицето ми се изкривява в зли гримаси и сълзи избиват в очите ми* и накрая просто ще дойде и ще ми заяви, че бил оценявал. Да беее. ОЦЕНЯВАЛ!? ОЦЕНЯВАЛ! АМИ НЕ ! Не оценява. Аз не прощавам така лесно. АЗ СЪМ БЯСНА ! АЗ СЪМ БЯСНА ! И какво, че утре е прошка. АЗ СЪМ БЯСНА! Няма да простя. Утре ето какво ще направя. Ще си ида на тъпата олимпиада, ще я направя и ... ЩЕ СИ ИДА ВКЪЩИ! И какво ще правя... НЯМАМ ИДЕЯ. Няма да излизам в следващото много време. Училище-вкъщи, училище-вкъщи. Ще видят те. Ще ме наказват за щяло и нещяло. Аз нямам социален живот, те ще ме наказват. Ах, благодаря ! АХ, МЕРСИ! АХ, МЕРСИ! Сега не знам дали майка ми ми се сърди, задето отказвах на всичките и усилия да се добере до мен, или пък все още има някакви симпатии към мен, задето съм толкова изтърпяла. НЕ ИСКАМ СЪЧУВСТВИЕ. Не ме интересува, че нищо няма да спечеля със злоба. НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! Толкова ми е минимума. Баща ми квото ще да прави, да БЕШЕ МИСЛИЛ ПРЕДИ ДА МЕ НАКАЖЕ. И майка ми, дето ми даде празна надежда... Прибери се да говорим, пък може и да идеш. ОТИДОХ ЛИ ?! НЕ ОТИДОХ ! Беее... не ме занимавай.


Това защо го поствам, нямам идея...