Любов. Ама не оная хаотичната, дето ту я има, ту я няма, не е и онази, дето ти превръща стомахчето в спагети, желета или дори пълзящи към гърлото гадини. Не. Тази е любовта, която си няма определение, а е просто малко разбъркана с щастие и енергия и си няма някакъв определен получател, а се разпростира докъдето може. Отвътре навън. Докъдето стигне. Такава красива любов. Сякаш светлина от слънцето, но всъщност вътрешна красота. Тази, дето я раздаваш без да ти мигне окото и дори не събираш такса, че и бакшиш не чакаш. Такава красива любов. От онези безкористните. Обичам да обичам.