Духна ми смелостта в лицето и се събудих, ококорена от живота, бълващ през очите ми. Услади ми се случилото се с мен, засмуках го като парченце черен шоколад и му благодарих, че го има. След красотата на мощните емоции идва желанието те да бъдат изразени. Но как, кажи ми просто как да го опиша това, което е най-вероятно резултат от кофеин и сладък гладък шоколад, но пък изглежда толкова неподправено и чисто, че не ти се иска да повярваш, че си като наркоман, зависим от своето щастие. Но някак и това сравнение между така наречения нормален човек и наркомана се преглъща, а щастието остава неизказано, защото е просто чиста енергия, струяща от върховете на пръстите ми и независимо от това дали се излива щракаща по клавиатурата или трескаво пишейки по листа, създава щастие. Като се замисля, не мога да открия някаква съществена разлика между зависимия и "независимия". Всеки е зависим. Аз съм зависима от себе си. Ето, виж, без себе си не мога да оцелея. Но съм и доста тегав наркотик, боли ме да съм със себе си понякога, не ми е готино, как да ти кажа. Истински наркотик съм аз за себе си и пак аз съм наркоманът. Невежи сте вие, "независимите" или просто ужасно нещастни. Почти ви съжалявам, но не съвсем, защото навярно живеете горди от факта, че нищо не ви крепи. Сами сте си виновни и сами ще си останете в нещастна трезвеност. По-добре се разтваряй в радостта и сладостта, която може да ти причини всяка една зависимост, всяко сладко малко нещо, което знаеш, че обичаш. Обичай огледалото, бъди зависим от жигулата в гаража си, пристрастен към Бог, но не се лишавай от прекомерно силната любов, зависимостта. Обичай, за да не останеш необикнат.