Тежко сбогуване поради липсата на такова. Едната страна страда. Колко тъжно. А ти какъв компот обичаш? Сеш'се. Не, няма нужда да се занимаваш. Остави на човека-слънце и Джони, неговата мебелировка.

***

Загуба. Фалшива или не, болката бива измислена, за да съществува. Всичко мирише и зловонни изпарения се разнасят из въздуха, който дишаме. Ръбата болка в гърлото, въздух има едвам и остра злина в слепоочието. Тъга?

***

Предпоследната спирка на двеста и четири. Криво място. И чудесната улица. Пак извинения. И болезнени изказвания. Липса на всякакъв такт и признаци на патологичен (?) садизъм. Понякога няма значение. КОНТРА! Винаги има значение. Дори когато е съвсем мъничко и облагата е само лична и неразбрана.

***

Съществувание в един крив свят. Всички се отбягват взаимно и Доброта няма. Но тя и без това е толкова клиширана, дотегнала и скучна. Ужас направо. Ужасно загадъчна оранжевикава светлина. Никакви светулки не виреят тук. Само бъдещи любови и болезнено празни шепи. Радост няма.

***

Когато не пляскаме с ръце, правим оригами. Защото на практика само тогава ръцете ни са свободни. График имат дори и крайниците ни. Всички поотделно. Плюс-минус, плюс-минус, плюс-минус. Подигравки и прииждащи сълзи. Тука съм, суха съм. Продължаваме неспирното си пътешествие с неизвестен край.

***

Бучка захар.

***

"Заболя ме главата от слушане на глупави мисли." Загубена кауза.

***

Продължаваме без промяна, загубили надежда за щастие.

***

И още само малко. Но уви, не намаза. Такъв е животът.