12.8.10

Светлина. Ужасно много светлина и цветове. Наздраве. Малко студ, но пък щастливо. Чудесия. И малко агресия. Една уравновесена личност. Нереално. Но той е тъжно празен-срам голям. С ръка отвъртам крана, усещам, че кризата ми става по-дълбока. Много, много тлъст. Тънката граница между инсайд джоука и шизофренията.

***

Шепот. Тайнствен, загадъчен и приятен. Като гъдел в ухото. Грбвфм. Мирише на вкусно. Аз имам рожден ден! Или пък не. Рано сутрин. Под дъжда. Гъбите растат като малки негърчета.

***

Бели чаршафи на жълти обръчи. Почти чудесно. На косъм съвсем. Сам пляскам с ръце.

***

Каква трудност представлява всичко това. Какъв ужас. Нереално. Като на сън. Мираж. Ужас, съдбата ни зове, а неволята учи. Да. Така е. Ще стане, защото го правим. Велика мъдрост. Като картина на Ван Гог. (: Комарите хапят като ужасно. Точно. Зелена обувка и червена. Нищо особено.

***

Да. Особено характерно за Холандия. (typically Dutch)

***

Кафенце? Просто не повтори. А така желано бе. Такъв е животът. Сватбата. Първи стъпки... на терасата... с количката. Ура. Просто чудесия. И живели честито. Много по-нежно и добро. (:

***

Лук за добро утро. И конски лиги с чесън. Местни деликатеси. Чудесия нереална. През едното ухо влиза, а другото бие баса. Парна баня с вода на прах и много задушили се ДО СМЪРТ турци. (:

***

Едно загубено слънце. Натежало и паднало. Трагедия и смърт. Някак братски. Бум-бум. Тряс. Непубликувани стихове.

***

Мир.

***

Много тежка професия. Много храна изисква. И енергия. Но пък е чудесна. Не ѝ говори така!

***

Всичкият разум на едно място и по едно и също време. Просто чудесност.

***

Краят на едно ужасно дълго приключение се вижда в края на един ужасно дълъг тунел.

Няма коментари: