Ба.

Гняв, гняв! Как се описва гняв? Като безпомощност с пяна на устата или като смъртоносна търкаляща се топка, разрушаваща всичко около себе си. Ужас! Извън себе си съм. И пак за разни дребни, тривиални и ежедневни неща, за които се чудя дали и преди така са ме потискали или заради гадния изпит сега съм стресирана и го избивам на пубертет. Мисля, че и преди си бях малко гневно човече. Може би не дотолкова малко, но затова пък се компенсира от идеята "гневно". И се ядосвам. И кисна в своята черна маса, която доскоро беше сива и не чак толкова жегваща... Думата "усилия" е като дамгосана в съзнанието ми и го прогаря с особена злоба. За щастие, колкото бързо идва, така и си отива моята ярост...и остава само тягостна мрачност и негодувание. Ужас, в какво се превръщам...а до излизането на резултатите има толкова време, през което се съмнявам, че няма да полудея и да изкормя някого. Обзета съм от кофти мрачност. Разочарована, сива и необщителна. Точка.