Страх!

Ха! Нека изстискам нещо от себе си. Дългоочакваният ми изпит мина. Вчера беше. Осрах го. Вероятно много. Досега го чаках него, а сега ще чакам резултатите. И сега ще чакам доста, доста време, докато излязат. А дотогава ще тръпна уплашена и ще се оглеждам плахо. Страшното ще е да не съм влязла. Тогава ще бъде голям срам. Но пък си представям неописуемата радост, която ще настъпи ако съм успяла. И с една уж скромна усмивка ще кажа:"Да, бях сигурна." Но точно в момента съм много уплашена и съм като в някаква голяяяма, голяяяма яма и сякаш чакам да ме извадят от нея, за да ме заведат при палача. Което е страшно. А пък доскоро не ми идваше никаква муза или просветление, защото в главата ми се въртяха числа, дроби ии пак числа. И все пак точно математиката осрах. Време, време. Ужасно време. Много малко време. И съм някаква ужасно уплашена, а никой не го забелязва и странното е, че днес дори изобщо никак даже не съм говорила колко е страшно и колко ужасно...странно. Защото очаквах днес цял ден да говоря колко съм несигурна в себе си, а всъщност само си го мислех. И през цялото време то се върти в главата ми като огромно зъбчато колело...или като на танка колелото...неспирно, ужасно....и само това си мисля:не съм влязла, оказвам се някаква наистина много глупава...Ужас. Какви глупости говоря. Само това и пак това говоря. А вчера преди изпита видях и шекши уабит. Даже го гушнах...и после се засилих и паднах. Глупаво беше. Толкова съм някак странно тъжна, сякаш вече са ми казали, че не съм влязла и аз тръпна и не казвам на никого.