Хъм.

И хората отправят закани, които не са способни да изпълнят. И си поставят едно такова по-издигнато място. А аз сега съм решила, че ще поговоря за света, за всичкото едно такова някакво никакво на "езика на простолюдието". Забавно е да използваш неща, които иначе са неизползваеми. Глупаво е да се изправиш срещу глупак. Особено ако той смята теб за глупак. Странно е. Светът се върти. Шарен е. Хубав е. И все ще се намерят чифт злобно извърнати към теб очи, които да обругаят идеята ти за идилия, утопия и щастие. Ноо...винаги трябва да има някакво...равновесие?! Като с Белите и Черни мантии...Ах, как искам да съм кендер. А къде остана "езикът на простолюдието"? Искам да имам светещи зелени очи, простичка душа и липса на страх. Заострени уши и игрив поглед. Ах, кендери...Но какво се случва, когато кендерът го е страх, когато елфите започнат да умират млади, а драконите изгубят желанието си за битка...светът рухва, колоните стават на прах, а сводът отчаяно пада в нищото. Загуба. А дори не се чувствам сякаш съм загубила нещо. Не че съм. Странно е. Как се имаме за недосегаеми и в момента, в който някой леко ни докосне с нещо повече от обичайното, се чувстваме опетнени и разобличени. Ще се търсим. А? Защо не мога да се спра на една тема? А има ли значение? Явно не. Хъм.