Когато слънцето се върне, може би ще бъдем по-благи. Светът си е свят, но е малко по-друг. И всичко е на фалшива светлина и изкривено. По-различно малко. Някак по-други. Но уж всичко е наред. И този взима жертви.

***

Това е някак обичайно. С една излишна гривна и тук-там, това-онова. Всичко е наред иначе. Бесни хипопотами и сухи усти. Цял народ олигофрени. Ако бива отдавано внимание, нищо не би останало от нашата същност. Извън матрицата. Господ да ни пази. И моят тролей ще дойде, няма страшно.

***

Оттатък, на хижата. Между борчетата. На чисто.

***

Няма рисковани неща. Моля?

***

Колко набързо и колко откъслечно. Отражения. Огледала. Искрено и лично. Размисли и страсти. И онова на Вучков. Скоро свършва и този цикъл. Или пък не. Животът продължава.

***

Никъде фира.

***

Желаната липса на компания настъпи. Познати в далечината и откъслечни крясъци.

***

Сънува желаното. Сънува огледало. Мъненко и кръгло, полезно. Стенно. С къдравка рамка. Синя. Ех, мечти.

***

Имитатор нещастен.

***

Животът е лишен от смисъл. Празни улици, монотонен шум и толкова много мечти.

***

Часовникът не би в шест часа.

***

Цикъл. Липса на липса. Задоволство. Благодат. Догодина, доамина.

***

Семейни кавги, комедия и кеф.

***

Признанието пред себе си. Леко и удобно. Черно куче и много, много спомени и още толкова много, много мечти.

***

Кратка дрямка в следобедния пек. Огромни оранжеви коктейли. Меланхолия, мъненко апатия и стари пръски от бяла боя. Нека да те видя. Позволи ми. За пореден път.

***

Липсва. Много пъти. И всеки път осъзнаването поражда мисли, чувства и спомени. Липсва.