Толкова много неща. И толкова много неизказана тъга. Ужасно много жажда и неутолим глад. Един ужас. Едно желание. Толкоз.

***

И последните надежди угаснаха. Остава да се моля за пет минути свобода.

***

Кравите носят утеха. Както с чудесното си мляко, така и с големите си влажни очи и смешното мучене.

***

"Не може просто, не знаеш ли?" каза тя на наглото отражение в прозореца на влака и впи поглед в далечните поля, изпълнени с крави, дървета и комари.

***

Тежкото на душата. Липсата. Такава голяма част липсваше, че само благоприличието я спираше да изплаче всичкото си нещастие. И може би апатията да бъде истински човек. Такоз, каквото трява да е. Градско човече, неяздещо трактори и некопаещо с лопата, и незанимаващо се с ферми, лайна и крави. Но такава е.

***

Един прекалено дълъг и сух период. Игра на сенки. И отново липсата. Липсата на желаното-ей тъз липса. Най-жестоката и най-кривата. Отвратителска.
Експлодираща болка в главата.
БУМ! И балони в небето.
Стъкла по земята. Кръв по стената.
Разочаровани деца. Шоуто свърши.
Край. Ди енд. Финито. И толкоз.
Един труп и недоволни дечурлига. (:

***

Чувствам се като парче пармезан. А и не изглеждам по-добре.

***

Смърт. Смърт за изнежената ѝ особа. Липсата побеждава. Гърч. Гърч заради липсата.

***

"...И в спестеното пространство ти сереш, сереш, сереш, сереш...: Всичко липсва, всичко е чуждо и отдалечено. Желание. Желание нещо на се промени и да бъде красиво. Каишката да бъде махната, а белезите по врата от веригата да бъдат погледнати с жал, но все пак на свобода. Желание.

***

Живеем, за да се доказваме.

***

Чистото удовлетворение от постигнатото. Танц насред улицата, невидими розови цветчета падат от небето, валят риби. Красота. Колко много радост блика то всеки отвор.