Когато слънцето се върне, може би ще бъдем по-благи. Светът си е свят, но е малко по-друг. И всичко е на фалшива светлина и изкривено. По-различно малко. Някак по-други. Но уж всичко е наред. И този взима жертви.

***

Това е някак обичайно. С една излишна гривна и тук-там, това-онова. Всичко е наред иначе. Бесни хипопотами и сухи усти. Цял народ олигофрени. Ако бива отдавано внимание, нищо не би останало от нашата същност. Извън матрицата. Господ да ни пази. И моят тролей ще дойде, няма страшно.

***

Оттатък, на хижата. Между борчетата. На чисто.

***

Няма рисковани неща. Моля?

***

Колко набързо и колко откъслечно. Отражения. Огледала. Искрено и лично. Размисли и страсти. И онова на Вучков. Скоро свършва и този цикъл. Или пък не. Животът продължава.

***

Никъде фира.

***

Желаната липса на компания настъпи. Познати в далечината и откъслечни крясъци.

***

Сънува желаното. Сънува огледало. Мъненко и кръгло, полезно. Стенно. С къдравка рамка. Синя. Ех, мечти.

***

Имитатор нещастен.

***

Животът е лишен от смисъл. Празни улици, монотонен шум и толкова много мечти.

***

Часовникът не би в шест часа.

***

Цикъл. Липса на липса. Задоволство. Благодат. Догодина, доамина.

***

Семейни кавги, комедия и кеф.

***

Признанието пред себе си. Леко и удобно. Черно куче и много, много спомени и още толкова много, много мечти.

***

Кратка дрямка в следобедния пек. Огромни оранжеви коктейли. Меланхолия, мъненко апатия и стари пръски от бяла боя. Нека да те видя. Позволи ми. За пореден път.

***

Липсва. Много пъти. И всеки път осъзнаването поражда мисли, чувства и спомени. Липсва.

Тежко сбогуване поради липсата на такова. Едната страна страда. Колко тъжно. А ти какъв компот обичаш? Сеш'се. Не, няма нужда да се занимаваш. Остави на човека-слънце и Джони, неговата мебелировка.

***

Загуба. Фалшива или не, болката бива измислена, за да съществува. Всичко мирише и зловонни изпарения се разнасят из въздуха, който дишаме. Ръбата болка в гърлото, въздух има едвам и остра злина в слепоочието. Тъга?

***

Предпоследната спирка на двеста и четири. Криво място. И чудесната улица. Пак извинения. И болезнени изказвания. Липса на всякакъв такт и признаци на патологичен (?) садизъм. Понякога няма значение. КОНТРА! Винаги има значение. Дори когато е съвсем мъничко и облагата е само лична и неразбрана.

***

Съществувание в един крив свят. Всички се отбягват взаимно и Доброта няма. Но тя и без това е толкова клиширана, дотегнала и скучна. Ужас направо. Ужасно загадъчна оранжевикава светлина. Никакви светулки не виреят тук. Само бъдещи любови и болезнено празни шепи. Радост няма.

***

Когато не пляскаме с ръце, правим оригами. Защото на практика само тогава ръцете ни са свободни. График имат дори и крайниците ни. Всички поотделно. Плюс-минус, плюс-минус, плюс-минус. Подигравки и прииждащи сълзи. Тука съм, суха съм. Продължаваме неспирното си пътешествие с неизвестен край.

***

Бучка захар.

***

"Заболя ме главата от слушане на глупави мисли." Загубена кауза.

***

Продължаваме без промяна, загубили надежда за щастие.

***

И още само малко. Но уви, не намаза. Такъв е животът.

Два пръста
и синята струйка дим
мечта полупогубена
която живее в килера
нощем мяучи живее
на хляб и сол
ше загине
дали
никога не е късно
може и да оживее
винаги ще има още
като гъби
ядивни или не
убиващи тайно
но пък вкусни
смъртта винаги идва

Светлина. Ужасно много светлина и цветове. Наздраве. Малко студ, но пък щастливо. Чудесия. И малко агресия. Една уравновесена личност. Нереално. Но той е тъжно празен-срам голям. С ръка отвъртам крана, усещам, че кризата ми става по-дълбока. Много, много тлъст. Тънката граница между инсайд джоука и шизофренията.

***

Шепот. Тайнствен, загадъчен и приятен. Като гъдел в ухото. Грбвфм. Мирише на вкусно. Аз имам рожден ден! Или пък не. Рано сутрин. Под дъжда. Гъбите растат като малки негърчета.

***

Бели чаршафи на жълти обръчи. Почти чудесно. На косъм съвсем. Сам пляскам с ръце.

***

Каква трудност представлява всичко това. Какъв ужас. Нереално. Като на сън. Мираж. Ужас, съдбата ни зове, а неволята учи. Да. Така е. Ще стане, защото го правим. Велика мъдрост. Като картина на Ван Гог. (: Комарите хапят като ужасно. Точно. Зелена обувка и червена. Нищо особено.

***

Да. Особено характерно за Холандия. (typically Dutch)

***

Кафенце? Просто не повтори. А така желано бе. Такъв е животът. Сватбата. Първи стъпки... на терасата... с количката. Ура. Просто чудесия. И живели честито. Много по-нежно и добро. (:

***

Лук за добро утро. И конски лиги с чесън. Местни деликатеси. Чудесия нереална. През едното ухо влиза, а другото бие баса. Парна баня с вода на прах и много задушили се ДО СМЪРТ турци. (:

***

Едно загубено слънце. Натежало и паднало. Трагедия и смърт. Някак братски. Бум-бум. Тряс. Непубликувани стихове.

***

Мир.

***

Много тежка професия. Много храна изисква. И енергия. Но пък е чудесна. Не ѝ говори така!

***

Всичкият разум на едно място и по едно и също време. Просто чудесност.

***

Краят на едно ужасно дълго приключение се вижда в края на един ужасно дълъг тунел.

Толкова много неща. И толкова много неизказана тъга. Ужасно много жажда и неутолим глад. Един ужас. Едно желание. Толкоз.

***

И последните надежди угаснаха. Остава да се моля за пет минути свобода.

***

Кравите носят утеха. Както с чудесното си мляко, така и с големите си влажни очи и смешното мучене.

***

"Не може просто, не знаеш ли?" каза тя на наглото отражение в прозореца на влака и впи поглед в далечните поля, изпълнени с крави, дървета и комари.

***

Тежкото на душата. Липсата. Такава голяма част липсваше, че само благоприличието я спираше да изплаче всичкото си нещастие. И може би апатията да бъде истински човек. Такоз, каквото трява да е. Градско човече, неяздещо трактори и некопаещо с лопата, и незанимаващо се с ферми, лайна и крави. Но такава е.

***

Един прекалено дълъг и сух период. Игра на сенки. И отново липсата. Липсата на желаното-ей тъз липса. Най-жестоката и най-кривата. Отвратителска.
Експлодираща болка в главата.
БУМ! И балони в небето.
Стъкла по земята. Кръв по стената.
Разочаровани деца. Шоуто свърши.
Край. Ди енд. Финито. И толкоз.
Един труп и недоволни дечурлига. (:

***

Чувствам се като парче пармезан. А и не изглеждам по-добре.

***

Смърт. Смърт за изнежената ѝ особа. Липсата побеждава. Гърч. Гърч заради липсата.

***

"...И в спестеното пространство ти сереш, сереш, сереш, сереш...: Всичко липсва, всичко е чуждо и отдалечено. Желание. Желание нещо на се промени и да бъде красиво. Каишката да бъде махната, а белезите по врата от веригата да бъдат погледнати с жал, но все пак на свобода. Желание.

***

Живеем, за да се доказваме.

***

Чистото удовлетворение от постигнатото. Танц насред улицата, невидими розови цветчета падат от небето, валят риби. Красота. Колко много радост блика то всеки отвор.