Почти протегната ръка пълзи по парапета. Усмихнах се. Видях я. Без лак, съсухрена от грижи мъчни, от времето попарена. Но жили щъкат изпод кожата, издайнически трепват и скрита мощ наднича. Мамо, погали ме.