Почти протегната ръка пълзи по парапета. Усмихнах се. Видях я. Без лак, съсухрена от грижи мъчни, от времето попарена. Но жили щъкат изпод кожата, издайнически трепват и скрита мощ наднича. Мамо, погали ме.

И случи се за миг, ей тъй, в спомена си да се върна и мигом да се изпаря. А слънце грее и дълги сенки хвърля, макар да топли то.

Стоя си мирно, а до мен една жена спокойно чете си книжка. Надникнах да узная какво ли е това, което тя чете, ала уви- не смогнах да усетя що за букви нанизали се бяха на корицата на четивото нейно. Пресегнах се-една ръка, и листовете и отгърнах. Учуди се, току позанемя, но втренчена задълго не остана. Дойде и нейното возило, взе творбата и просто си отиде ей така.