7.12.08
Просто няма...какво да се случи...
Не, че нещо общо има заглавието. И не, че последвалият го пост ще бъде много смислен...но, аз искам и ЩЕ си го напиша. Та, това е едно стихотворение уж, съвсем случайно написано, от съвсем случаен порив. Ама го има. Та, ето го и него...
Ръка ми дай
и нека преминем
и нека останем прегърнати
а после аз теб ще пусна
и ще оставя тук
да ме търсиш
мен ме няма
но все още съм тук
и винаги ще ме има
малко загубена
и винаги не намясто
неподходящи реплики
взор объркан втрещен
а после малоумната усмивка
и всичко преминава в смях
смях смях и щастие
дер Бу : )
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар