кой знае..

Закъсняваш за определена среща...потиш се, тревожиш се, мислиш, че човекът, който те чака ще си отиде... Успяваш да стигнеш на мястото навреме...за да осъзнаеш, че там никой не те е чакал. Че напразно си бързал, за да зарадваш някого. Чувстваш се сякаш всичко е свършено, няма вече надежда... Но дали е така? Нима ако не почакаш още малко, няма да се появи някой друг. Някой, който да те зарадва с усмивката си, с погледа си, с думите си... Някой, чието присъствие те поддържа жив, кара те да се радваш без повод. Някой обичан, някой желан.